Раждането на дете е преживяване което заема централно място в живота на жената. Години по късно тя си спомня съвсем отчетливо подробностите по раждането и чувствата при първото зърване на детето си. С която и бабичка да заприказвате за раждане,тя веднага ще започне да разправя за своите собствени родилни мъки. Едва ли в живота на някой мъж има събитие което да е тъй живо в паметта му. Когато жените са страдали по време на раждането и са изпитали неописуемата болка заради това,че са били пасивни инструменти на неразбераеми за тях физиологически процеси,влиянието на всичко това не се ограничава само до тях самите. През целия си живот те запазват спомена за това преживяване и чрез отношението си към раждането въздействат на други жени и мъже,не само на дъщерите и синовете си,но и много други хора с които влизат в контакт.
Родилните мъки съществуват реално. Не бива да се подценяват болките които някой жени понасят при раждане. Те не могат да бъдат омаловажавани поради това,че някой щастливки не са ги изпитали. Независимо дали е редно или не раждането да протича леко и безболезнено не може да се отрече,че в много от случаите изобщо не е така. Една родилка беше в стаята на на жена ми и ми описа много неприятните си усещания по време на раждането и добави,че от силно стискане на челюстите си си счупила преден зъб. Едва ли може да се очаква,че жена преживяла нещо подобно.ще има положително отношение към раждането или ще помогне на друга млада жена да очаква с радостно вълнение голямото приключение което и предстои.
Няма коментари:
Публикуване на коментар