Чувства

Много слушаме за порасналата чувствителност и емоционалност на бременните жени. Според мъжете-акушери от които имам и приятел,тя е нестабилна,непредсказуема,лесно се разплаква,има странни нелогични желания и фантазии. Жената която се подготвя за раждането чрез четене на книги и усвояване на методи,помагащи за изпитване на наслада от естественото протекло раждане,е по малко изложена на опасността да страда от екстремални и непредсказуеми емоционални състояния ,отколкото жената която със страх и невежество подхожда към раждането. Но колкото и осведомена да е жената,колкото и голямо доверие да има в себе си,тя по принцип е по уязвима отколкото обикновено.
по лесно изпитва погнуса и гадене от "грозното и жестокото"
по лесно се трогва от красивото и нежното
Така например с наближаването на коледа образът на младенеца за нея вече не е сантименталния символ,който може да е бил дотогава,а носи чудотворното обещание за нов живот. В този си период жената е изключително възприемчива за външни влияния и необикновена чувствителност .

У дома?!

Днес говорихме с приятелката ми и тя ми разказва за случай в които жени раждат вкъщи. . жената може и има правото да реши къде може да роди,дали в болницата или вкъщи,лично мое мнение като мъж дори и на приятелката ми го казах,че да родиш в домашни условия е рисково начинание.Пример в Англия 98% от жените раждат в болнични условия. Безспорно раждането в болница е по безопасно място за бебетата,особено за родилите преждевременно. Но не всички жени решават да родят децата си в болница,а засега които предпочитат раждане у дома разполагат с малко или никакви възможности да родят в болница. На практика те са лишени от избор.
Нека да помислим какви са предимствата на раждането у дома,може би една от причините да родиш у дома е,че ще разполагаш със сигурността на обстановката която познаваш,според мен целия процес изглежда по естествен отколкото ако жената е в болница където по лесно може да изпита страх,разполага с уединение.
Трябва да се запознаете с реда на болницата в която ще ви се роди бебето,защото в някой е забранено мъжа да присъства,както е в моя случай,буквално ме изгониха да чакам в коридора :)
По този начин лишават жената от подкрепата в този важен момент за нея.Жените които предпочитат да родят у дома си често изразяват потребност да се грижат за бебетата си от първия момент на живота им . .според мен е най добре да се роди бебето под лекарско наблюдение,но това е лично мое мнение,не искам да обвързвам никой с него,избора е ваш!

Радостта

Раждането на дете е преживяване което заема централно място в живота на жената. Години по късно тя си спомня съвсем отчетливо подробностите по раждането и чувствата при първото зърване на детето си. С която и бабичка да заприказвате за раждане,тя веднага ще започне да разправя за своите собствени родилни мъки. Едва ли в живота на някой мъж има събитие което да е тъй живо в паметта му. Когато жените са страдали по време на раждането и са изпитали неописуемата болка заради това,че са били пасивни инструменти на неразбераеми за тях физиологически процеси,влиянието на всичко това не се ограничава само до тях самите. През целия си живот те запазват спомена за това преживяване и чрез отношението си към раждането въздействат на други жени и мъже,не само на дъщерите и синовете си,но и много други хора с които влизат в контакт.
Родилните мъки съществуват реално. Не бива да се подценяват болките които някой жени понасят при раждане. Те не могат да бъдат омаловажавани поради това,че някой щастливки не са ги изпитали. Независимо дали е редно или не раждането да протича леко и безболезнено не може да се отрече,че в много от случаите изобщо не е така. Една родилка беше в стаята на на жена ми и ми описа много неприятните си усещания по време на раждането и добави,че от силно стискане на челюстите си си счупила преден зъб. Едва ли може да се очаква,че жена преживяла нещо подобно.ще има положително отношение към раждането или ще помогне на друга млада жена да очаква с радостно вълнение голямото приключение което и предстои.

Емоцията

Преди 3 месеца ми се роди син,и реших да направя този блог за да споделя всичките ми мисли,чувства и емоций дори и малък опит за да помогна на бъдещите майки и татковци. Много жени пристъпват към раждането в пълно невежество относно своята задача в него,с недостатъчна емоционална подготовка и подкрепа за огромните предстоящи физически и емоционални промени. За много бъдещи майки бременността и раждането все още са нещо което което им "идва до главите" а не съзнателен акт,извор на осмислена радост. Дори присъствието в курсове по релаксация за бъдещите майки не означава,че жената автоматично ще получи тъкмо помощ от този вид. Нивото на курсовете в България е доста различно ,стандартът им се оформя бавно и те все още нямат официален статус. В някой от болниците курсовете за родилки все още се водят от млади и неопитни психотерапефти,които никога дори не са виждали раждане,а още по малко лично са изживявали физическите и емоционални сътресения на които са подложени техните "курсистки" . . Днес раждането е свързано с вълнуващи промени вместо да го понасят пасивнои да оставят решенията на специалистите,жените възприемат много по активна и отговорна роля в този акт. Много от тях вече не се задоволяват просто да търпят и да издържат :някак си" с надежтата,че раждането няма да продължи прекалено дълго и няма да бъде много ужасно. Те задават насочени въпроси и обмислят каква точно среда на раждането биха искали за себе си,за своите бебета и за други членове на семейството дори и за нас мъжете  мислят понякога по време на бременността :)